Още нещо

Червено

Една самотна птичка каца на улука. Тази къща е съвсем самичка сред множество високи сгради. Посреща под прозорците си лястовички всяка пролет и ги изпраща наесен от много години. И сега е време да се сбогува с тях. Всяка година градът ги изпраща като за последно, защото дали ще се върнат никога не е ясно. Пътят на юг не е никак лек и не всички оцеляват. Но ето, че при първият ароматен и топъл повей, същите тези лястовички се връщат и почват неуморимо да търсят нови клончета и кал, с които да закърпят щетите от лютата зима.

                Но сега е есен. Още дъждовете не са започнали, но и този момент ще дойде. Вече е хладно дори на обед, а вечер хората не се задоволяват само с по едно тънко одеялце. Дърветата упорито се борят с оредяването на клоните си, но кой е по-силен от природата? Листата още в края на август са започнали да губят своята наситено зелена окраска и отстъпват на широка гама от жълти и червени нюанси. Вятърът помага на листата да падат нежно и леко по вече изсъхващата трева на земята. Градинките и площадките вече не са така пълни, но детски глъч все още се чува, рано сутрин и в късния следобед дори повече от преди. Малки и големи, чуруликат тихо още преди изгрев по пътя за училище или градина. После вечер гръмко огласят пътищата към дома.

                Червено! Огнено! Преплитащо се от светло зелено към ярко жълто, наситено оранжево и това. Червено. Огнено червено! Който казва, че есента не е красива, най-вероятно не гледа в правилната посока. Тъжна – да, но грозна – в никакъв случай! Прилича на феникс, който в залеза на живот си изгаря в собствен пламък, но не, за да завърши земния си път, а за да даде възможност на новият, младият феникс да започне всичко отначало. Есен е и мирише на печени кестени, мокра почва и тиква с канела. Виждат се първите облачета дим над комините, първата утринна мъгла, а сутрешен ароматен хлад нахлува в белите дробове. Красиво е. Дори намалелите слънчеви дни, леко мрачните утрини и нуждата от дебели дрехи и носна кърпа, не могат да загрозят това, което се случва навън. И, ако все още не вярвате в красотата на есента, при всяка разходка отделете минута да огледате, да вземете някой току-що паднал кестен или да се порадвате на детето, което събира есенни листа в красив пъстър букет. Погледнете през неговите очи, защото всичко е преходно, но е красиво във всяка една своя форма.

Стандартен

Едно мнение за “Червено

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s