Още нещо

149

Днес говорим за Левски. И това е хубаво. Трябва да се говори за великите българи, но жалкото е, че всичко казано през днешния ден минава и заминава ей така. Говорим си, възхищаваме се, парадираме с погрешния си патриотизъм и на 19-ти, да не кажа още на 18-ти вечерта, всичко е както преди. Искаме саможертва, искаме ценности като на Левски, искаме борбен дух, а забравяме онова единствено нещо, което би променило всичко. А именно всеки да си върши работата и да живее съвестно.

Има още
Стандартен
Още нещо

26-ти

В края на месец октомври, в средата на златната есен, когато се радваме на поредната порция слънчеви лъчи в иначе прохладното време, едно малко местенце празнува. Да си го кажем, повечето от вас свързват 26-ти само с именните дни на свои близки и познати и надали сте се сещали, че има и друго. Че един цял град празнува. Хората му излизат на площада или по главната му улица, радват се на оркестри, танцьори, клоуни дори, а децата тичат към виенското колело или към поредната порция сладост под формата на захарен памук, карамелизирани пуканки или желирани бонбони.

Има още
Стандартен
Още нещо

Червено

Една самотна птичка каца на улука. Тази къща е съвсем самичка сред множество високи сгради. Посреща под прозорците си лястовички всяка пролет и ги изпраща наесен от много години. И сега е време да се сбогува с тях. Всяка година градът ги изпраща като за последно, защото дали ще се върнат никога не е ясно. Пътят на юг не е никак лек и не всички оцеляват. Но ето, че при първият ароматен и топъл повей, същите тези лястовички се връщат и почват неуморимо да търсят нови клончета и кал, с които да закърпят щетите от лютата зима.

Има още
Стандартен