Знаете ли какво е щастието? Онова безмерно лутане на сърцето, което като че ли ще изскочи от гърдите, очите, които аха да се изцъклят и закрият цялото лице, и една усмивка, която не просто стига от ухо до ухо, ами направо надскача тези граници. Някои го изпитват често и са истински късметлии, при други нещата не са толкова розови, но общото е, че чувството е неописуемо. А знаете ли какво е да го чакаш това щастие? Не да ти се случи изневиделица, а да знаеш точно в кой ден и час ще го усетиш? Ами още по-хубаво е. Подготвяш се, редиш Таро, следиш Меркурий и се молиш някой Ковид, Варицела или Ишиас да не препречат път.

               В Събота го усетихме – дълго чаканото щастие! Баба и дядо взеха децата – И ДВЕТЕ! Това последното го подчертавам двукратно, защото за голямото всички се бутат. И как няма, той е почти на 8 – отгледан. Лесно е. Бърше се сам, не носи памперс, няма биберон, не си бие главата и там, където няма ръбче или просто геометрията те къса за пореден път. Не реве, когато иска нещо, пък ти се чудиш точно тази октава за какво беше. Обаче за малкия… Ей тука си признавам, че грешката си е моя. Не говоря, че не го давам. Тоя филм беше с първото. С второто някъде две седмици след родилното вече кроях планове как и кога да го вземат, макар да осъзнавах, че кърмено бебе се оставя за около 3,15 мин сборно! Не, не е това драмата, а че имам неблагоразумието ежедневно да им обяснявам, че това дете е ОГЪН! Първото го отгледахме без излишни драми – не усетихме колики, зъби, не се справих с кърменето, та нямаше и отбиване, биберон махнах от раз. И аз си знаех, че ще ми се върне един ден тъпкано, ама се очертаваше и това да е еднорог. Кърмя, обаче отбих месец след годинката от раз за един ден без рев, не ползва биберон, спи непробудно вечер, на обяд между един и три часа, нямаше колики и от зъби не реве. Всичко е ток…… докато спи! Има ли нещо да се вършее, той е там! Не, той сам си създава какво да вършее. Един ден това неблагоразумно време реши да се скапе, ама тотално и за цял ден, тъкмо да не може и за минута да се излезе. И го сложихме в 20ч, още по светло, да спи! Щото вече не се издържаше. Нещо средно между Маугли, Тарзан и Робин Зон е ама с малко повече ум и по-малко брада. И аз, видите ли, нямам си друга работа, ами им го казвам това. Даже звъня да се „похваля“, че ОТНОВО счупи посуда, направи си локвичка от айран и взе да скача в нея, изучава с небивал интерес тъмната биология, която остава в памперса или просто яде котешка храна! И после що не искат да го взимат?!?

               Ама дойде и този ден. Може да е всичко, ама не е нужно щастието им да е толкова продължително. Секнахме го. Дойдоха те, а аз вече съм се похвалила на всички познати и непознати в радиус от поне 20 метра, включително на цветарката и дюнерджията, който е сириец и май разбра, че искам фалафели, ама това си е негов проблем! И всички ни гледат, правят едни умилителни физиономии, чете се даже малко съжаление към нас и страх също да не си скъсам ризата и да падна на колене да рева. И сещате ли се за оная реклама, където се питат дали на старите собственици не им е мъчно, че са си продали апартамента, а те празнуват даже. Е, така бяхме и ние. Свекърва ми се обърна да ни покаже къде е паркирана колата, а ние вече имахме около 3 000 крачки в посока метрото. Май и чао не казахме. И помня как беше с баткото в началото. Звъняхме през около 32 секунди да напомним за нещо, да се скараме, да измрънкаме или подобно. Не смеехме да се отдалечим на повече от две преки от блока им. Сега брояхме минутите свобода, които ни остават. Не ни разбирайте погрешно, много, ама много си обичаме децата. Понякога имам чувството, че ще се пръсна от любов. Ама не искам да лишавам хората да ги обичат и те. Такъв алтруизъм блика от мен!

               Разбира се, щастието мина и замина. И още на четвъртата минута, след миризлива бомба, около 27 000 МАМО,МАМО, сълзи и сополи, че сините сливи свършиха и около 12 синини, аз започнах да си мечтая за следващата ДОЗА ЩАСТИЕ! Ама този път да се готви моята майка. Съвети ли ще иска, подкрепление ли ще си вика или ще разчита на ГИГАНТСКА ЧАША ВИНО (популярна фраза напоследък) , не я знам, но аз ще си преследвам щастието! Щото, ако нямаш мечти, за какво да живееш?